Решение по Наказателно дело 183/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

град Ловеч, 27.06.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

ДИАНКА ДАБКОВА

при секретаря Д.Н. и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №183 по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 1 от 03.01.2014г., постановено по н.а.х.д. № 373/2013г., Тетевенски районен съд, четвърти състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 354/23.07.2013г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, с което на Д.Ц.П. ***, за нарушение на чл.315, ал.1, предл. второ от Кодекс за застраховането (КЗ) му е наложено административно наказание на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ – глоба в размер на 440 лева.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Д.Ц.П. – страна по н.а.х.д. № 373/2013г. по описа на Тетевенски РС.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, с което е потвърдено НП, е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процедурните правила по ЗАНН и материалноправните разпоредби на КЗ. Излага се, че лекият автомобил е собственост на юридическо лице и именно на него е следвало да бъде наложено административно наказание – имуществена санкция, тъй като това дружество притежава и използва автомобила. Твърди се, че наказаното лице не следва да носи административнонаказателна отговорност, тъй като не е в негово задължение да сключи застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди се и че актът не отговаря на изискванията на чл.59 от ЗАНН, без да се сочат конкретни нарушения във формата и липса на конкретни реквизити. Претендира се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и оспореното пред него НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган не ангажира становище и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба по същество за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Касационния съд намира първоинстанционното решение за постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че жалбоподателят (сега касатор) на 05.07.2013г. около 23:20 ч. на ПП І-4, км.5, с. Брестница, с посока на движение гр. Варна, управлявал лек автомобил Опел Астра Караван с рег.№ ВТ-0413-ВМ, собственост на „Мадис стройинженеринг” ООД гр. Велико Търново, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на проверката и валиден контролен талон и холограмен стикер. На касатора в негово присъствие бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за констатираното нарушение, в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл.315, ал.1, пр.2 от КЗ. Актът бил връчен на П. и подписан от същия без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и оспореното НП.

За да потвърди НП № 354/23.07.2013г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, районният съд е приел за безспорно доказани обстоятелствата, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, както и че последният не е имал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и залепен валиден стикер към такава застраховка на предното стъкло на автомобила. Съдът е изложил мотиви, че към момента на проверката автомобилът не е имал действаща застраховка „ГО”, а представената по делото такава е сключена два дни след констатиране на нарушението и е неотносима към случая. Извел е правни изводи, че с управлението на лек автомобил, за който липсва сключена валидна и действаща застраховка „ГО”, жалбоподателят е нарушил относимите разпоредби на КЗ и законосъобразно е бил привлечен към административнонаказателна отговорност на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ. След като е приел, че АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН и при издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения, с горните мотиви съдът е потвърдил оспореното пред него НП.

Настоящият съдебен състав намира посочените касационни основания от жалбоподателя за неоснователни, а изводите и решението на районния съд за правилни и законосъобразни. Касационният състав напълно възприема тези изводи и счита, че нарушението, авторството на дееца и неговата вина са правилно установени в хода на протеклото до момента административно-наказателно производство пред наказващия орган, както и в съдебното такова, чрез възможните и допустими доказателства и доказателствени средства. Тетевенски РС е достигнал до правилния извод за доказаност на нарушението, като е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност и е потвърдил обжалваното наказателно постановление, поради което решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие на материалния закон.

Неоснователно е възражението на касатора, че той не следва да носи административнонаказателна отговорност, тъй като не е собственик на автомобила и не е в негово задължение да сключи застраховка „ГО”.

Безспорно установено по делото е обстоятелството, че касаторът на посочената в АУАН и в НП дата е управлявал МПС – лек автомобил Опел Астра Караван с рег.№ ВТ-0413-ВМ, собственост на „Мадис стройинженеринг” ООД гр. Велико Търново, във връзка с чието притежаване и използването му няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на проверката. Изпълнителното деяние, за което касаторът е привлечен към административнонаказателна отговорност, не е по предложение първо на чл.315, ал.1 от КЗ – неизпълнение на задължение да сключи задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, а по предложение второ – управляване на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО”. Т.е. неотносим към спора по делото е фактът, че касаторът не е собственик на автомобила. Той е привлечен към отговорност в качеството си на лице, участвало в движението като водач на МПС без сключена застраховка.

Следва да се отбележи, че нормата на чл.315, ал.1 от КЗ регламентира две групи наказателноотговорни лица. На първо място, това са собствениците на МПС, които са длъжни да сключат задължителната застраховка по чл.249, т.1 от КЗ, и на второ място, съгласно предл. второ от ал.1 на чл.315 от КЗ, това са лицата, които управляват автомобили, собственост на трети лица, за които няма сключена застраховка към момента на проверката. По своята същност разпоредбата в тази й част освен санкционна е и материалноправна и предписва горепосоченото поведение от страна на водачите – несобственици. За тях действително не съществува задължение да сключват застрахователния договор вместо собствениците на автомобилите, но върху тях тежи задължението да не управляват превозни средства, за които няма сключен действащ договор ГО. С други думи, когато МПС не е управлявано от неговия собственик, личната административнонаказателна отговорност по чл.315, ал.1 от КЗ на водача на МПС произтича от управлението като дейност, спадаща към общото понятие „използване” на МПС, чийто собственик (в случая – юридическо лице) не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този смисъл следва да се тълкува формулировката на втората форма на изпълнително деяние по чл.315, ал.1 от КЗ. За пълнота може да се отбележи, че няма пречка за установено нарушение по чл.315, ал.1, предл. второ от КЗ отговорност да носи и самия собственик на автомобила, но по реда на чл.315, ал.1, предл. първо и то именно в качеството си на собственик, неизпълнил задължението си, произтичащо от правилото на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. Именно това е и действителния смисъл на чл.315, ал.1, предл. второ от КЗ, който съответства и на целта на разпоредбата – да ограничи възможностите за причиняване на вреди, свързани с управление на МПС, които неминуемо ще останат необезщетени по застрахователен път и ще останат в тежест на Гаранционния фонд.

Неоснователни и недоказани са твърденията в касационната жалба, че АУАН № 354/05.07.2013г. не отговаря на изискванията за форма и реквизити по ЗАНН. В жалбата не се сочат конкретни нарушения на формата или липса на определени реквизити, за да могат тези твърдения да бъдат проверени от съда. Както правилно е приел и РС, АУАН съдържа всички изискуеми по чл.42 от ЗАНН реквизити – имената и длъжността на актосъставителя, дата на съставяне на акта, дата и място на извършване на нарушението, описание на същото и на обстоятелствата, при което е извършено, нарушените законови разпоредби, индивидуализиращите данни на нарушителя, имената и адресите на свидетелите, опис на иззетите доказателства. Актът е съставен в изискуемата писмена форма, подписан е от актосъставителя, свидетелите и нарушителя. Поради изложеното настоящият състав не констатира твърдените от касатора нарушения досежно АУАН. За пълнота следва да се отбележи, че НП също съдържа всички необходими реквизити по ЗАНН и при издаването на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на наказаното лице.

С оглед на изложеното дотук, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Тетевен за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1 от 03.01.2014г., постановено по н.а.х.д. № 373/2013г. по описа на Тетевенски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: